Село Козичино

Село Козичино е едно от най-живописните селца сгушени в топлата прегръдка на Еминския дял на Стара планина. Козичино, по-известно като Еркеч, е единственото село в България, което е успяло да запази езика и традициите на предците ни недокоснати от времето. Тук все още се говори на старобългарски и са живи уникалните обичаи и традиции на старобългарската култура.
През цялата си история Козичино не е допуснало чужд крак да преспи в неговите землища. От турско време се е запазил и израза „Мини и замини, в Еркеч не замръквай!”.
В селото е запазена единствената у нас действаща машина за лимонада от началото на XX век. Лимонадата се произвежда по класически начин, като се бутилира в оригинални бутилки с керамично-телена запушалка.
В Козичино има и действаща вятърна мелница, както и автентичен дарак за влачене на вълна от началото на XX век. Там се намира и старата къща „Дарака“, която разполага с автентична техника, инструменти от бита, носии и е организирана, като етнографски музей.
Една от забележителностите на Козичино е църквата „Св. Великомъченица Параскева”. Тя е трикорабна базилика, строена през 1845-1848 г. и е една от малкото напълно запазени автентични църкви в България. „Света Параскева” има много интересна история. За да построят своята църква еркечлий избрали най-ниското място в селото, за да не ядосат османците. Понякога османски банди от съседни села разрушавали съграденото, но на следващата нощ селяните го вдигали отново.
Това е единственото село в България, в което обичаят лазаруване се провежда на „Цветница“.